Public Enemy

Нещо не работи в този филм. И не само едно нещо…  Документалният стил (цифрова камера, jump монтаж) хич не върви с тази епоха. Даже обратното, на моменти така се набива в очи, че дразни.  Нула развитие на героите. Никаква вяра, че гледам истински, пълнокръвен Джон Дилинджър. Човекът порастнал във ферма, пребиван от баща си, и след това попаднал в пандиза – и излиза рафиниран, интелигентен и хладнокръвен разбойник? И последно, филма започна като история за бандата на Дилинджър (бягство от затвора, укриване, обир), превърна се в история за преследването на бандата от ФБР, вкара и любовна история, и завърши като микс от 3-те. Пък не разказа нито една като хората.

Ок, филма не е чак толкова лош. Но от групата Майкъл Ман, Джони Деп и Крисчън Бейл се очаква по-добро.

В тая връзка, се присетих за любимите си гангстерски филми от Голямата депресия:

1. Кръстникът 2

2. Пътят към опрощение

3. Имало едно време в Америка

4. Miller’s crossing

5. Недосегаемите

6. Бони и Клайд

Съветски филми за 30-те (комисари и бандити) броят ли се? Тогава, Бялото слънца на пустинята!!!

500 days of summer

Гледаем, но незапомнящ се rip-off по темата момче среща момиче, момичето има сложен характер, но накрая всичко е за добро?

State of Play – 3/5

Не лош политически трилър – Вашингтон, конгресни комисии, корпорации, които печелят от войната в Близкия Изток… и двама журналисти, които разнищват привидно несвързани убийства.  Ръсел Кроу (журналист от старата школа) и Рейчъл МакАдамс (от новата, демек блогърка) играят добре, Хелън Мирън за жалост има маргинална роля, а Бен Афлек издиша (както винаги).   Сценария е леко изнасилен, за да има повече интрига и изненадващи обрати. А според мен, колкото по-реалистичен е сюжета, толкова по-силен е трилъра. За наистина добър журналистически трилър – “Цялото президентско воинство”!